13 may 2009, 8:12

Дано

  Poesía » Otra
844 0 2

Хубаво е да научим,

хубавото в този свят;

Да не плачем, да не ни е тъжно,

да не ни измъчва страх.

 

Да прогоним мъката позната;

тежки думи да не ни гнетят;

да не е разкъсвана душата,

лутаща се и сама сред път.

 

Да ги няма делничните грижи;

да ни радват нови светове;

чувствата ни да са вечно свежи,

както в първите си цветове.

 

И дано така се случи

в краткия ни земен път -

хубавото да научим

и да го оставим в този свят.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ваня Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...