13 may 2009, 8:12

Дано

  Poesía » Otra
839 0 2

Хубаво е да научим,

хубавото в този свят;

Да не плачем, да не ни е тъжно,

да не ни измъчва страх.

 

Да прогоним мъката позната;

тежки думи да не ни гнетят;

да не е разкъсвана душата,

лутаща се и сама сред път.

 

Да ги няма делничните грижи;

да ни радват нови светове;

чувствата ни да са вечно свежи,

както в първите си цветове.

 

И дано така се случи

в краткия ни земен път -

хубавото да научим

и да го оставим в този свят.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ваня Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...