May 13, 2009, 8:12 AM

Дано

  Poetry » Other
840 0 2

Хубаво е да научим,

хубавото в този свят;

Да не плачем, да не ни е тъжно,

да не ни измъчва страх.

 

Да прогоним мъката позната;

тежки думи да не ни гнетят;

да не е разкъсвана душата,

лутаща се и сама сред път.

 

Да ги няма делничните грижи;

да ни радват нови светове;

чувствата ни да са вечно свежи,

както в първите си цветове.

 

И дано така се случи

в краткия ни земен път -

хубавото да научим

и да го оставим в този свят.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ваня Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...