13.05.2009 г., 8:12

Дано

842 0 2

Хубаво е да научим,

хубавото в този свят;

Да не плачем, да не ни е тъжно,

да не ни измъчва страх.

 

Да прогоним мъката позната;

тежки думи да не ни гнетят;

да не е разкъсвана душата,

лутаща се и сама сред път.

 

Да ги няма делничните грижи;

да ни радват нови светове;

чувствата ни да са вечно свежи,

както в първите си цветове.

 

И дано така се случи

в краткия ни земен път -

хубавото да научим

и да го оставим в този свят.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...