5 mar 2025, 15:10

Дано!

  Poesía
425 8 11

Тъмнеят кръстове поломени,

а "освободители"- все нови,

но в гените си носим спомени

за бунтове и скършени окови,

за черните забрадки, помени

и взетите ни кръв и плът,

за жътварките поробени

и за мъже със светъл път.

Тъй лесно е да бъдем проиграни,

днес трудно виното кипи-

сигурно защото сме избрали

времето, което не тежи.

Обречени на чужди светове

затуй не ще узнаем гроба

на онзи Дякон, дето ни зове... 

И чака ни...Дано събудим роба!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивита Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....