5 mar 2025, 15:10

Дано!

  Poesía
433 8 11

Тъмнеят кръстове поломени,

а "освободители"- все нови,

но в гените си носим спомени

за бунтове и скършени окови,

за черните забрадки, помени

и взетите ни кръв и плът,

за жътварките поробени

и за мъже със светъл път.

Тъй лесно е да бъдем проиграни,

днес трудно виното кипи-

сигурно защото сме избрали

времето, което не тежи.

Обречени на чужди светове

затуй не ще узнаем гроба

на онзи Дякон, дето ни зове... 

И чака ни...Дано събудим роба!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивита Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...