Ivita_Mirianova (Ивита) Ivita_Mirianova (Ивита)
53 97
5 mar 2025, 15:10

Дано!

  Poesía
417 8 11

Тъмнеят кръстове поломени,

а "освободители"- все нови,

но в гените си носим спомени

за бунтове и скършени окови,

за черните забрадки, помени

и взетите ни кръв и плът,

за жътварките поробени

и за мъже със светъл път.

Тъй лесно е да бъдем проиграни,

днес трудно виното кипи-

сигурно защото сме избрали

времето, което не тежи.

Обречени на чужди светове

затуй не ще узнаем гроба

на онзи Дякон, дето ни зове... 

И чака ни...Дано събудим роба!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивита Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0