Дано!
Тъмнеят кръстове поломени,
а "освободители"- все нови,
но в гените си носим спомени
за бунтове и скършени окови,
за черните забрадки, помени
и взетите ни кръв и плът,
за жътварките поробени
и за мъже със светъл път.
Тъй лесно е да бъдем проиграни,
днес трудно виното кипи-
сигурно защото сме избрали
времето, което не тежи.
Обречени на чужди светове
затуй не ще узнаем гроба
на онзи Дякон, дето ни зове...
И чака ни...Дано събудим роба!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивита Всички права запазени
