Ivita_Mirianova (Ивита) Ivita_Mirianova (Ивита)
53 97
Mar 5, 2025, 3:10 PM

Дано!

  Poetry
418 8 11

Тъмнеят кръстове поломени,

а "освободители"- все нови,

но в гените си носим спомени

за бунтове и скършени окови,

за черните забрадки, помени

и взетите ни кръв и плът,

за жътварките поробени

и за мъже със светъл път.

Тъй лесно е да бъдем проиграни,

днес трудно виното кипи-

сигурно защото сме избрали

времето, което не тежи.

Обречени на чужди светове

затуй не ще узнаем гроба

на онзи Дякон, дето ни зове... 

И чака ни...Дано събудим роба!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивита All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0