Тъмнеят кръстове поломени,
а "освободители"- все нови,
но в гените си носим спомени
за бунтове и скършени окови,
за черните забрадки, помени
и взетите ни кръв и плът,
за жътварките поробени
и за мъже със светъл път.
Тъй лесно е да бъдем проиграни,
днес трудно виното кипи-
сигурно защото сме избрали
времето, което не тежи.
Обречени на чужди светове
затуй не ще узнаем гроба
на онзи Дякон, дето ни зове...
И чака ни...Дано събудим роба!
© Ивита All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
