Дано да ме познаеш по следите
Оплетох се в дилемите на дните
и тъжно сам излязох през вратата.
Проблемите, бедите и сълзите
оставих ги в кутията. (В тъмата).
Понякога надеждата ме смазва –
че нещо по-различно ще се случи.
Съдбата тиранично ме наказва,
но важните уроци ги научих...
Обичаш ли, не крий, а го споделяй
и тичай, ако трябва, (до припадък).
С ненужните товари се разделяй.
Животът в лекотата е най-сладък!
Светът се състои от пъстротата
на хиляди сияещи усмивки –
дори да са зловещи времената...
Дори и да работим – без почивка,
изгрява като ясна месечина
любовният ни пламък и полита,
смалява ни до звук на окарѝна
и морско-нежен тропот на копита.
Дарява ни със сили на титани.
Пленява ни и мощно ни издига.
Ранява ни в сърцето – ураган е
и трели е на полска чучулига.
На смелите животът не прощава.
Събаря ги на дъното. Да страдат.
Научих се ръката да подавам
на хората, които ще пропадат:
в бездънните недра на тъмнината
и в болните дела на личността си,
в доволните лица на хитрина̀та...
В подмолната лъжа. Под вечността си.
Но ето, че върхът се доближава.
Страхът се настанява до сърцето.
Умората дали си заслужава?
Ще бъде ли щастливо и детето?
Поредната мечта си заминава,
поредната любов неизживяна
и бледната Луна се наслаждава
на нечия искра – необуздана.
Обичам те, но сякаш е нищожно.
Разделя ни дистанция – голяма.
Събира ни копнежът невъзможен.
Това ли е красивата измама?
Оплетох се в дилемите на дните,
но вече се разплетох и ще тичам.
Дано да ме познаеш по следите,
които ще напомнят, че обичам...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Димитър Драганов Todos los derechos reservados
