Дано е сън

Сънувах страшен сън:

Души ме нещо тежко.

А пред вратата - вън

море, море човешко.

Зова с неистов глас,

от страх обезумяла...

Ала не виждам аз

душа - за помощ спряла...

Събуждам се във пот

и гняв ме пак обзема:

О, страшен си, живот!

Човеко, анатема!

И ехото дочух:

"А, тема, тема, тема-а..."

Ах, този свят е глух!

Не става за поема!

... Дано е само сън

студенината чужда!

Дано и аз не съм

наистина във нужда!