Дано е сън
Сънувах страшен сън:
Души ме нещо тежко.
А пред вратата - вън
море, море човешко.
Зова с неистов глас,
от страх обезумяла...
Ала не виждам аз
душа - за помощ спряла...
Събуждам се във пот
и гняв ме пак обзема:
О, страшен си, живот!
Човеко, анатема!
И ехото дочух:
"А, тема, тема, тема-а..."
Ах, този свят е глух!
Не става за поема!
... Дано е само сън
студенината чужда!
Дано и аз не съм
наистина във нужда!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Славка Любенова Всички права запазени
