Сънувах страшен сън:
Души ме нещо тежко.
А пред вратата - вън
море, море човешко.
Зова с неистов глас,
от страх обезумяла...
Ала не виждам аз
душа - за помощ спряла...
Събуждам се във пот
и гняв ме пак обзема:
О, страшен си, живот!
Човеко, анатема!
И ехото дочух:
"А, тема, тема, тема-а..."
Ах, този свят е глух!
Не става за поема!
... Дано е само сън
студенината чужда!
Дано и аз не съм
наистина във нужда!
© Славка Любенова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
