Дано е сън

Jun 4, 2011, 8:59 PM

Poetry » Other

479 0 0

Сънувах страшен сън:
Души ме нещо тежко.
А пред вратата - вън
море, море човешко.
Зова с неистов глас,
от страх обезумяла...
Ала не виждам аз
душа - за помощ спряла...
Събуждам се във пот
и гняв ме пак обзема:
О, страшен си, живот!
Човеко, анатема! ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Дано е сън

Want to read more?

Random works