Дано още да съществувам
923
0
1
Залезът гони дъгата
и тихо разказва ми нещо.
Вятърът идва с тъгата
и в мене настъпва безбрежност.
Поглеждам пак към морето
с надеждата пазена още...
Спомням си твоята походка
и стъпки, отекващи нощем.
Гората, изглежда, ще плаче...
А птиците ми повтарят:
"Бедна си като сираче,
когато него го няма!"
Знаех си...
Залезът още говори,
мисли си, че го слушам...
Но аз само гледам нагоре
"Дано още да съществувам!"
и тихо разказва ми нещо.
Вятърът идва с тъгата
и в мене настъпва безбрежност.
Поглеждам пак към морето
с надеждата пазена още...
Спомням си твоята походка
и стъпки, отекващи нощем.
Гората, изглежда, ще плаче...
А птиците ми повтарят:
"Бедна си като сираче,
когато него го няма!"
Знаех си...
Залезът още говори,
мисли си, че го слушам...
Но аз само гледам нагоре
"Дано още да съществувам!"
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Виктория Todos los derechos reservados
