Дано още да съществувам

9 jul 2008, 0:27

Poesía » De amor

617 0 1

Залезът гони дъгата
и тихо разказва ми нещо.
Вятърът идва с тъгата
и в мене настъпва безбрежност.

Поглеждам пак към морето
с надеждата пазена още...
Спомням си твоята походка
и стъпки, отекващи нощем.

Гората, изглежда, ще плаче...
А птиците ми повтарят:
"Бедна си като сираче,
когато него го няма!"

Знаех си...

Залезът още говори,
мисли си, че го слушам...
Но аз само гледам нагоре
"Дано още да съществувам!"

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

rimpo (Наско Енев - РИМПО)

2008-07-10T00:19:18+03:00

Съществуваш естественно..........пък и гледам,че си ми наборкаПОздрави от мен!!!