9 jul 2008, 0:27

Дано още да съществувам 

  Poesía » De amor
780 0 1
Залезът гони дъгата
и тихо разказва ми нещо.
Вятърът идва с тъгата
и в мене настъпва безбрежност.
Поглеждам пак към морето
с надеждата пазена още...
Спомням си твоята походка
и стъпки, отекващи нощем.
Гората, изглежда, ще плаче...
А птиците ми повтарят:
"Бедна си като сираче,
когато него го няма!" ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??