Дано още да съществувам

9.07.2008 г., 0:27 ч.

Поезия » Любовна

709 0 1

Залезът гони дъгата
и тихо разказва ми нещо.
Вятърът идва с тъгата
и в мене настъпва безбрежност.

Поглеждам пак към морето
с надеждата пазена още...
Спомням си твоята походка
и стъпки, отекващи нощем.

Гората, изглежда, ще плаче...
А птиците ми повтарят:
"Бедна си като сираче,
когато него го няма!"

Знаех си...

Залезът още говори,
мисли си, че го слушам...
Но аз само гледам нагоре
"Дано още да съществувам!"

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

rimpo (Наско Енев - РИМПО)

2008-07-10T00:19:18+03:00

Съществуваш естественно..........пък и гледам,че си ми наборкаПОздрави от мен!!!