9 июл. 2008 г., 00:27
Дано още да съществувам
667
0
1
Залезът гони дъгата
и тихо разказва ми нещо.
Вятърът идва с тъгата
и в мене настъпва безбрежност.
Поглеждам пак към морето
с надеждата пазена още...
Спомням си твоята походка
и стъпки, отекващи нощем.
Гората, изглежда, ще плаче...
А птиците ми повтарят:
"Бедна си като сираче,
когато него го няма!"
Знаех си...
Залезът още говори,
мисли си, че го слушам...
Но аз само гледам нагоре
"Дано още да съществувам!"
и тихо разказва ми нещо.
Вятърът идва с тъгата
и в мене настъпва безбрежност.
Поглеждам пак към морето
с надеждата пазена още...
Спомням си твоята походка
и стъпки, отекващи нощем.
Гората, изглежда, ще плаче...
А птиците ми повтарят:
"Бедна си като сираче,
когато него го няма!"
Знаех си...
Залезът още говори,
мисли си, че го слушам...
Но аз само гледам нагоре
"Дано още да съществувам!"
© Виктория Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Съществуваш естественно..........пък и гледам,че си ми наборка
ПОздрави от мен!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
