ekctpa_f (Виктория)
12 30
Jul 9, 2008, 12:27 AM

Дано още да съществувам 

  Poetry » Love
779 0 1
Залезът гони дъгата
и тихо разказва ми нещо.
Вятърът идва с тъгата
и в мене настъпва безбрежност.
Поглеждам пак към морето
с надеждата пазена още...
Спомням си твоята походка
и стъпки, отекващи нощем.
Гората, изглежда, ще плаче...
А птиците ми повтарят:
"Бедна си като сираче,
когато него го няма!" ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктория All rights reserved.

Random works
: ??:??