Jul 9, 2008, 12:27 AM
Дано още да съществувам
711
0
1
Залезът гони дъгата
и тихо разказва ми нещо.
Вятърът идва с тъгата
и в мене настъпва безбрежност.
Поглеждам пак към морето
с надеждата пазена още...
Спомням си твоята походка
и стъпки, отекващи нощем.
Гората, изглежда, ще плаче...
А птиците ми повтарят:
"Бедна си като сираче,
когато него го няма!"
Знаех си...
Залезът още говори,
мисли си, че го слушам...
Но аз само гледам нагоре
"Дано още да съществувам!"
и тихо разказва ми нещо.
Вятърът идва с тъгата
и в мене настъпва безбрежност.
Поглеждам пак към морето
с надеждата пазена още...
Спомням си твоята походка
и стъпки, отекващи нощем.
Гората, изглежда, ще плаче...
А птиците ми повтарят:
"Бедна си като сираче,
когато него го няма!"
Знаех си...
Залезът още говори,
мисли си, че го слушам...
Но аз само гледам нагоре
"Дано още да съществувам!"
© Виктория All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Съществуваш естественно..........пък и гледам,че си ми наборка
ПОздрави от мен!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
