19 jul 2009, 21:10

Дано те задави... 

  Poesía » Otra
1101 0 9

Хайде, пробвай се и с тази.

Може пък и да ти провърви.

После може и с онази...

и със следващи една, две, три...

Цял живот върви към нова

и цял живот сам ще бъдеш ти.

И дори и да те обичат те да са готови,

щастие не ще откриеш, запомни.

Празен секс и нищо още...

малко кеф и после пустота.

Сълзи възглавницата ти ще пие нощем,

ще кълнеш и викаш в тишина.

Сам ще бродиш като скитник.

Ще разпитваш и ще търсиш мен.

Ще се молиш, ще се каеш сетне.

Ще намразиш и студения си ден.

Но няма ме и няма да ме има.

Безвъзвратно вече ме загуби.

Ще живееш в непрестанна зима.

Ще се храниш с жалки утешителни заблуди.

© Виктория Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Улових тази "еднаквост" още при първото твое стихотворение, което прочетох. И да, препратката ти я усещам, както усещам своето...близка.
    Радвам се, че те намерих в този огромен сайт!

    А колкото до шамарите...леле, колко си ги заслужава само!
  • "Хубави" шамари!!!
    Сигурно заслужени?!
  • http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=173507 мислим еднакво на моменти
  • Благодаря
  • Ще се осъзнае, ноще е късно...за него! А ти бъди щастлива! Поздрав за хубавия стих!
  • Яростта сега е твоята утеха, но недей така и днес. Не позволявай емоцията да бъде
    твоята светлина в тунела мрачен . Нека спомените в миналото да те връщат , посрещни ги с усмивка ти ,но недей проклинай ти човека ,който за теб в огъня сега гори ....
    Поздрави !
  • Много добро! И много тъжно!
  • Не е много супер, даже си е много ужас...но поне си излях "трагедията"
  • Браво!Супер е!!!
Propuestas
: ??:??