Дано те задави...
Хайде, пробвай се и с тази.
Може пък и да ти провърви.
После може и с онази...
и със следващи една, две, три...
Цял живот върви към нова
и цял живот сам ще бъдеш ти.
И дори и да те обичат те да са готови,
щастие не ще откриеш, запомни.
Празен секс и нищо още...
малко кеф и после пустота.
Сълзи възглавницата ти ще пие нощем,
ще кълнеш и викаш в тишина.
Сам ще бродиш като скитник.
Ще разпитваш и ще търсиш мен.
Ще се молиш, ще се каеш сетне.
Ще намразиш и студения си ден.
Но няма ме и няма да ме има.
Безвъзвратно вече ме загуби.
Ще живееш в непрестанна зима.
Ще се храниш с жалки утешителни заблуди.
© Виктория Георгиева All rights reserved.
