valiordanov (Валентин Йорданов)
1814 1469
13 jun 2007, 23:35

ДАНТЕЛЕНАТА ЛУНА 

  Poesía
582 0 9
Този стих е по идея на Недялко Йорданов от последната му пиеса.


Подреждам със химикала
своята тънка съдба.
Чети! Не си ли разбрала
за дантелената луна.

Кротко от листа гледа
парче от мойта душа,
разношрифтово бледа
като дантелена луна...

Вплетени са въпроси
на една бедна страна.
Ехото кресливо ги носи
към дантелената луна.

Обич също ще видиш
в образа на жена...
Ти днес открий силата
в дантелената луна!

Всяка буква - звездица...
Нижа ги в свобода...
Ето ти, родна шевица
с дантелената луна...

Животът ми е дантела.
Мисълта ми - луна.
Всичко ли си прочела?
Кой стих не разбра?

Аз ще ти кажа само
стихът ми е светлина...
Усети моето рамо!
Аз съм тази луна!

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??