Jun 13, 2007, 11:35 PM

ДАНТЕЛЕНАТА ЛУНА

Poetry

733 0 9

Този стих е по идея на Недялко Йорданов от последната му пиеса.

Подреждам със химикала
своята тънка съдба.
Чети! Не си ли разбрала
за дантелената луна.

Кротко от листа гледа
парче от мойта душа,
разношрифтово бледа
като дантелена луна...

Вплетени са въпроси
на една бедна страна.
Ехото кресливо ги носи
към дантелената луна.

Обич също ще видиш
в образа на жена...
Ти днес открий силата
в дантелената луна!

Всяка буква - звездица...
Нижа ги в свобода...
Ето ти, родна шевица
с дантелената луна...

Животът ми е дантела.
Мисълта ми - луна.
Всичко ли си прочела?
Кой стих не разбра?

Аз ще ти кажа само
стихът ми е светлина...
Усети моето рамо!
Аз съм тази луна!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

mariniki (Магдалена Костадинова)

ХУБАВО Е ДА СИ ЛУНА! Ще виждаш всичко нощем щом огрееш!

2007-06-15T12:06:57+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Усетих светлината...!!!

2007-06-14T09:55:18+03:00
ценителка (Мери)

Чудесно стихотворение! Поздрави!

2007-06-14T09:46:36+03:00
kity (Людмила Нилсън)

Като песен е! Поздрави!

2007-06-14T08:04:01+03:00
rad (Радостина Марчева)

Красив стих, Вал!
Солени морски поздрави

2007-06-14T07:05:09+03:00