13 июн. 2007 г., 23:35

ДАНТЕЛЕНАТА ЛУНА

Поэзия

736 0 9

Този стих е по идея на Недялко Йорданов от последната му пиеса.

Подреждам със химикала
своята тънка съдба.
Чети! Не си ли разбрала
за дантелената луна.

Кротко от листа гледа
парче от мойта душа,
разношрифтово бледа
като дантелена луна...

Вплетени са въпроси
на една бедна страна.
Ехото кресливо ги носи
към дантелената луна.

Обич също ще видиш
в образа на жена...
Ти днес открий силата
в дантелената луна!

Всяка буква - звездица...
Нижа ги в свобода...
Ето ти, родна шевица
с дантелената луна...

Животът ми е дантела.
Мисълта ми - луна.
Всичко ли си прочела?
Кой стих не разбра?

Аз ще ти кажа само
стихът ми е светлина...
Усети моето рамо!
Аз съм тази луна!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

mariniki (Магдалена Костадинова)

ХУБАВО Е ДА СИ ЛУНА! Ще виждаш всичко нощем щом огрееш!

2007-06-15T12:06:57+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Усетих светлината...!!!

2007-06-14T09:55:18+03:00
ценителка (Мери)

Чудесно стихотворение! Поздрави!

2007-06-14T09:46:36+03:00
kity (Людмила Нилсън)

Като песен е! Поздрави!

2007-06-14T08:04:01+03:00
rad (Радостина Марчева)

Красив стих, Вал!
Солени морски поздрави

2007-06-14T07:05:09+03:00