15 abr 2009, 16:55

Дар

  Poesía » Otra
1.4K 0 0

Дар

И не търся любов,

не ща и съчувствие.

Страх – тук е силата,

изпълваща съзнанието,

замъгляващо мислите

и бавно тялото ти се отдава.

Един поглед, една дума

и в мрежата си уловен.

Не изпитвам чувства,

аз към теб, бедни човеко,

Но едно нещо виждам –

кръвта, течаща из вените ти.

Кръв, която скоро ще е моя.

Само този дар може да дадеш,

а в замяна, може би,

ще ти разкрия вечността.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диляна Неделчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...