15 abr 2009, 16:55

Дар

  Poesía » Otra
1.4K 0 0

Дар

И не търся любов,

не ща и съчувствие.

Страх – тук е силата,

изпълваща съзнанието,

замъгляващо мислите

и бавно тялото ти се отдава.

Един поглед, една дума

и в мрежата си уловен.

Не изпитвам чувства,

аз към теб, бедни човеко,

Но едно нещо виждам –

кръвта, течаща из вените ти.

Кръв, която скоро ще е моя.

Само този дар може да дадеш,

а в замяна, може би,

ще ти разкрия вечността.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диляна Неделчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...