Дар

16 mar 2008, 22:57

Poesía

493 0 0

Дар

Небето се събужда

и пръска свойта светлина.

С нея всичко разцъфва:

живот, природа и земя.

Щом на небето слънце легне,

събужда нежно с лъчи.

Вече душата не стене,

а като детски смях звъни.

Всичко е така красиво,

безгранично лъха доброта.

Чак на сърце ти става мило

какво богатство е дала майката Земя.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.