veronika_007 (Вероника Шефченко)

Дар 🇧🇬

Дар
Небето се събужда
и пръска свойта светлина.
С нея всичко разцъфва:
живот, природа и земя. ...

veronika_007

Poesía

2008-03-16T22:57:07+02:00 689

Насаме 🇧🇬

НАСАМЕ
Поглед с поглед се среща,
устни в устни потъват,
плът до плът се докосва,
сърце и сърце се допълват. ...

veronika_007

Poesía

2007-12-27T08:18:12+02:00 791 3

Този стих написан 🇧🇬

Този стих написан
Падам надолу,
дъното достигам.
Грешки направих много
и в тунела светлина не виждам. ...

veronika_007

Poesía

2007-12-26T00:00:16+02:00 810 7

Призраци 🇧🇬

Призраци
Призраци страшни плашат ме среднощ.
Призраци от пепелта от нашата любов.
Страх ме е сама да стоя в бялото легло,
пусто, самотно, непорочно е то. ...

veronika_007

Poesía » De amor

2007-12-24T22:18:56+02:00 947 2

Играта 🇧🇬

Играта
Някога аз исках да съм твоя,
някога бе единствен на света,
някога беше цар на моята душа
и на сърцето владетел бе, но не и сега. ...

veronika_007

Poesía

2007-09-10T15:16:53+03:00 728 3

Част от твоя измислен свят 🇧🇬

Част от твоя измислен свят
Тихо е, когато съм сама,
не отричам - плаши ме това.
В тъмнина потънала сега,
чакам следващия ден, да донесеш ми светлина. ...

veronika_007

Poesía

2007-09-10T10:42:57+03:00 744

Следвах 🇧🇬

Следвах
Следвах сърцето си,
следвах мечтите си
и не позволявах от очите ми да закапят сълзи.
Но срещнах теб и всичко се промени, ...

veronika_007

Poesía

2007-09-10T10:42:12+03:00 672

ВИНАГИ 🇧🇬

Това стихотворение е посветено на момчето, което прати сърцето ми на сто и петдесет километра от мен!
Черни, тайствени очи,
погледнеш ги - губиш се в тях,
а от тях наслада няма.
И падаш, ...

veronika_007

Poesía

2007-09-09T18:22:22+03:00 829 2

Плача, викам и тъжа 🇧🇬

Плача, викам и тъжа.
Обвинявам те,
за всяка твоя грешка.
Как посмя, как посмя
да смачкаш крехката душа. ...

veronika_007

Poesía

2007-09-09T18:14:10+03:00 869 2