16.03.2008 г., 22:57 ч.

Дар 

  Поезия
495 0 0

Дар

Небето се събужда

и пръска свойта светлина.

С нея всичко разцъфва:

живот, природа и земя.

 

Щом на небето слънце легне,

събужда нежно с лъчи.

Вече душата не стене,

а като детски смях звъни.

 

Всичко е така красиво,

безгранично лъха доброта.

Чак на сърце ти става мило

какво богатство е дала майката Земя.

© Вероника Шефченко Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??