30 dic 2009, 14:36

Дар 

  Poesía » Otra
505 0 5

От стряхата на мойто детство

остана само спомен блед.

И нямам ни едно наследство,

освен това, че съм поет.

 

Годините се нижат бели,

отлитат с птичите криле

към неизбродните предели

на вечно синьото небе...

 

Но идва Новата Година,

а с нея – тъй очакван дар:

приятели и руйно вино,

и песните на гъдулар!

© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??