Dec 30, 2009, 2:36 PM

Дар 

  Poetry » Other
458 0 5

От стряхата на мойто детство

остана само спомен блед.

И нямам ни едно наследство,

освен това, че съм поет.

 

Годините се нижат бели,

отлитат с птичите криле

към неизбродните предели

на вечно синьото небе...

 

Но идва Новата Година,

а с нея – тъй очакван дар:

приятели и руйно вино,

и песните на гъдулар!

© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??