От стряхата на мойто детство
остана само спомен блед.
И нямам ни едно наследство,
освен това, че съм поет.
Годините се нижат бели,
отлитат с птичите криле
към неизбродните предели
на вечно синьото небе...
Но идва Новата Година,
а с нея – тъй очакван дар:
приятели и руйно вино,
и песните на гъдулар!
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени