30.12.2009 г., 14:36 ч.

Дар 

  Поезия » Друга
502 0 5

От стряхата на мойто детство

остана само спомен блед.

И нямам ни едно наследство,

освен това, че съм поет.

 

Годините се нижат бели,

отлитат с птичите криле

към неизбродните предели

на вечно синьото небе...

 

Но идва Новата Година,

а с нея – тъй очакван дар:

приятели и руйно вино,

и песните на гъдулар!

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??