18 sept 2006, 10:53

ДАР

  Poesía
987 0 9
Дар



Моля те...

Гали ме със перото си творецо,

помилвай страдащата ми душа,

сънувай птици в облаците леки,

съзирай жаждата във любовта!

Терзанията мои излекувай,

във този ад на хорска суета,

ангелското поприще рисувай,

с мечтанието нежно на речта!

Отражения на силуети бледи,

не сътворявай с твоя чар,

те теб поглъщат, после себе си

и рожби са на черен господар!

Молбата идва често като Дар,

в шпалир от звуци откровени,

открехваща вратите на поета

към ценностите честни и нетленни.

А протегната ръка приел,

по-щастлив живей се,

все едно - дал или взел,

твори, творецо и засмей се !


ЧАР......18.09.06

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Чавдар Кунчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...