18 сент. 2006 г., 10:53

ДАР

991 0 9
Дар



Моля те...

Гали ме със перото си творецо,

помилвай страдащата ми душа,

сънувай птици в облаците леки,

съзирай жаждата във любовта!

Терзанията мои излекувай,

във този ад на хорска суета,

ангелското поприще рисувай,

с мечтанието нежно на речта!

Отражения на силуети бледи,

не сътворявай с твоя чар,

те теб поглъщат, после себе си

и рожби са на черен господар!

Молбата идва често като Дар,

в шпалир от звуци откровени,

открехваща вратите на поета

към ценностите честни и нетленни.

А протегната ръка приел,

по-щастлив живей се,

все едно - дал или взел,

твори, творецо и засмей се !


ЧАР......18.09.06

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Чавдар Кунчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....