Дар

Poesía

912 0 3

Подпирах с длани

Натисках с пети

В шепи стисках

държах

Като ствол вкоренен пред резачи с триони

Чаках

да се изтъпят остриетата

да забият бургиите,

да ръждясат ножовките

чаках

Какво?

Мислех, че знам

изкорениха ме - освободиха ме

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Сторичко.бг (Зоя Христова)

Генек, Лидия, благодаря! Това е тъгата по несбъднатата ми научна работа, без която съм по-щастлива.

2021-01-15T18:15:38+02:00
генек (Георги Коновски)

Харесах.

2021-01-15T11:16:45+02:00
Ida-L (Лидия)

Многозначно.

2021-01-15T10:17:52+02:00

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0