Дар

Poesía

911 0 3

Подпирах с длани

Натисках с пети

В шепи стисках

държах

Като ствол вкоренен пред резачи с триони

Чаках

да се изтъпят остриетата

да забият бургиите,

да ръждясат ножовките

чаках

Какво?

Мислех, че знам

изкорениха ме - освободиха ме

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Сторичко.бг (Зоя Христова)

Генек, Лидия, благодаря! Това е тъгата по несбъднатата ми научна работа, без която съм по-щастлива.

2021-01-15T18:15:38+02:00
генек (Георги Коновски)

Харесах.

2021-01-15T11:16:45+02:00
Ida-L (Лидия)

Многозначно.

2021-01-15T10:17:52+02:00

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0