Дар

Poetry

905 0 3

Подпирах с длани

Натисках с пети

В шепи стисках

държах

Като ствол вкоренен пред резачи с триони

Чаках

да се изтъпят остриетата

да забият бургиите,

да ръждясат ножовките

чаках

Какво?

Мислех, че знам

изкорениха ме - освободиха ме

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Сторичко.бг (Зоя Христова)

Генек, Лидия, благодаря! Това е тъгата по несбъднатата ми научна работа, без която съм по-щастлива.

2021-01-15T18:15:38+02:00
генек (Георги Коновски)

Харесах.

2021-01-15T11:16:45+02:00
Ida-L (Лидия)

Многозначно.

2021-01-15T10:17:52+02:00

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0