Дар

Poetry

914 0 3

Подпирах с длани

Натисках с пети

В шепи стисках

държах

Като ствол вкоренен пред резачи с триони

Чаках

да се изтъпят остриетата

да забият бургиите,

да ръждясат ножовките

чаках

Какво?

Мислех, че знам

изкорениха ме - освободиха ме

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Сторичко.бг (Зоя Христова)

Генек, Лидия, благодаря! Това е тъгата по несбъднатата ми научна работа, без която съм по-щастлива.

2021-01-15T18:15:38+02:00
генек (Георги Коновски)

Харесах.

2021-01-15T11:16:45+02:00
Ida-L (Лидия)

Многозначно.

2021-01-15T10:17:52+02:00

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0