8 ago 2009, 20:44

Дарете ми кошмари

  Poesía
990 0 3

Болят кошмарите, когато са реални
и още повече - когато са измислени.
Защото в сънищата няма театралност
и само там реалността е смислена.

И болката е болка. Не наужким,
а истински горчива. До полуда.
И силата е сила - страшно мъжка.
И лудостта жестока. Като женска лудост.

И чувствата са силни. И изгарящи.
И винаги мечтаеме за повече.
Отминалите грешки още парят
и страдаме по старите любови.

Болят кошмарите, когато са реални,
но любовта във тях не е измислена.
Защото в сънищата няма театралност.
Дарете ми кошмари. Само те са смислени.

03. август. 09г.
14:45

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Люляк Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...