Aug 8, 2009, 8:44 PM

Дарете ми кошмари

  Poetry
983 0 3

Болят кошмарите, когато са реални
и още повече - когато са измислени.
Защото в сънищата няма театралност
и само там реалността е смислена.

И болката е болка. Не наужким,
а истински горчива. До полуда.
И силата е сила - страшно мъжка.
И лудостта жестока. Като женска лудост.

И чувствата са силни. И изгарящи.
И винаги мечтаеме за повече.
Отминалите грешки още парят
и страдаме по старите любови.

Болят кошмарите, когато са реални,
но любовта във тях не е измислена.
Защото в сънищата няма театралност.
Дарете ми кошмари. Само те са смислени.

03. август. 09г.
14:45

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Люляк All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....