25 mar 2008, 22:40

Daydream

975 0 2

Грозно се усмихва самотата
иззад ъглите на моя прашен ум.
Кърши тя на волята крилата
и овреме заглушава всеки шум.

 

Сам, но неприемано буквално,
търся сили, за да продължа напред
и воден от старание незнайно,
се боря да въвеждам всичко в ред.

 

Обичан, мразен, безразличен,
следвам своя ефимерен двойник.
Не мразя, но и не обичам.
Светец съм аз, но с нрава на побойник.

 

Песимизъм вечно все ме следва
и се опитва да прекърши моя хъс.
Но аз съм силен и преследвам
своите цели, даже в сняг и дъжд.

 

И ако не успея да постигна
туй, що съм наумил да сътворя,
то и малките неща ми стигат -
вярата, надеждата и любовта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диян Каролев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...