13 nov 2014, 17:49

* * * 

  Poesía » Filosófica
453 0 0

 

 
 

Битка

 

 

Мойте битки са празни,

Пълни с фалш и печал.

Мойте воини са страстни,

болка, печал.

 

Мене Ад призова ме,

не света с хората.

Те презряха ме бързо,

щом видяха греха.

 

Не простиха на воина,

позагубил ума.

Ще се боря бездомна за вас,

за света.

Ти,презря ме, човеко,

аз не нося душа.

Нито страх, нито болка

ще почувствам в смъртта,

Мога с меч да посичам

всеки воин сред гора.

Ще се боря и грешна

за доброто в света,

но оставам в очите

грешна, зла и сама.

 

 

 
 
 
 
 
 

 

© Станислава Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??