Опитах се да те забравя,
а те впримчих в моята душа.
Опитах се да те омърся,
а те направих чиста, като пълната луна.
Опитах се да не виждам твоето лице,
то само изплуваше, дори когато спя.
Опитах се да бягам
и всеки път омаляваха моите крака.
Какво да правя?
Искам да избягам,
а не мога да спра да се връщам към теб!
© Станко Немиров Todos los derechos reservados
Хареса ми стиха!
Поздрав и добре дошъл!