Пролетта си отива
по перваза препуска
криволичи в стъклата сълзѝ
пролетта си отива –
бясна боса ранима
и посоки надипля в мъгли...
да последваш съня ѝ
да покълне след тебе
в шепа пясък в къпинов десерт...
пролетта е надежда
живяна накратко
в надраскан набързо куплет ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.