May 26, 2017, 11:42 PM  

***

  Poetry » Other
1.3K 5 17

Пролетта си отива
по перваза препуска
криволичи в стъклата сълзѝ

пролетта си отива –
бясна боса ранима

и посоки надипля в мъгли...

да последваш съня ѝ
да покълне след тебе
в шепа пясък в къпинов десерт...

пролетта е надежда
живяна накратко
в надраскан набързо куплет

в нея няма светулки
(ще почакаш до юли)
нито тиха луна над вълните
пролетта е утеха
тишина по между ни
от вървяни напразно пътеки
и сега си отива
в последни акорди
нав
ъ́рвя дъждовни очи
криволичи в стъклата
на теб ми прилича...
ти не тръгвай без мен...
остани!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...