May 26, 2017, 11:42 PM  

***

  Poetry » Other
1.3K 5 17

Пролетта си отива
по перваза препуска
криволичи в стъклата сълзѝ

пролетта си отива –
бясна боса ранима

и посоки надипля в мъгли...

да последваш съня ѝ
да покълне след тебе
в шепа пясък в къпинов десерт...

пролетта е надежда
живяна накратко
в надраскан набързо куплет

в нея няма светулки
(ще почакаш до юли)
нито тиха луна над вълните
пролетта е утеха
тишина по между ни
от вървяни напразно пътеки
и сега си отива
в последни акорди
нав
ъ́рвя дъждовни очи
криволичи в стъклата
на теб ми прилича...
ти не тръгвай без мен...
остани!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...