beti beti
26 421
May 26, 2017, 11:42 PM  

***

  Poetry » Other
1.3K 5 17

Пролетта си отива
по перваза препуска
криволичи в стъклата сълзѝ

пролетта си отива –
бясна боса ранима

и посоки надипля в мъгли...

да последваш съня ѝ
да покълне след тебе
в шепа пясък в къпинов десерт...

пролетта е надежда
живяна накратко
в надраскан набързо куплет

в нея няма светулки
(ще почакаш до юли)
нито тиха луна над вълните
пролетта е утеха
тишина по между ни
от вървяни напразно пътеки
и сега си отива
в последни акорди
навъ́рвя дъждовни очи
криволичи в стъклата
на теб ми прилича...
ти не тръгвай без мен...
остани!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0