Пролетта си отива
по перваза препуска
криволичи в стъклата сълзѝ
пролетта си отива –
бясна боса ранима
и посоки надипля в мъгли...
да последваш съня ѝ
да покълне след тебе
в шепа пясък в къпинов десерт...
пролетта е надежда
живяна накратко
в надраскан набързо куплет
в нея няма светулки
(ще почакаш до юли)
нито тиха луна над вълните
пролетта е утеха
тишина по между ни
от вървяни напразно пътеки
и сега си отива
в последни акорди
навъ́рвя дъждовни очи
криволичи в стъклата
на теб ми прилича...
ти не тръгвай без мен...
остани!