10 sept 2012, 12:18

* * *

  Poesía
775 0 1

Малка локва, толкова обикновена,

дете на облак и земя.

Увяхнал лист полегнал върху нея,

подухван от ветреца плува, сякаш галейки нейната вода.

Слънчев лъч безгрижно си играе и се отразява от локвата върху отсрещната стена.

Минават хора, както винаги забързани,

преследвайки някакви цели, забравили изцяло за света.

Едно дете единствено е спряло,

видяло тази локва,

която колкото и да е обикновена, си има своя чар и красота

и с малко клонче, паднало от старото дърво, плацика той по нея,

нагазил в локвата с малките крака

и с детски смях пропъжда подтискащата тишина,

а локвата обикновена, ако можеше да чувства,

в този миг би почувствала, че е център на света.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Васил Ценков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...