10 sept 2012, 12:18

* * *

  Poesía
777 0 1

Малка локва, толкова обикновена,

дете на облак и земя.

Увяхнал лист полегнал върху нея,

подухван от ветреца плува, сякаш галейки нейната вода.

Слънчев лъч безгрижно си играе и се отразява от локвата върху отсрещната стена.

Минават хора, както винаги забързани,

преследвайки някакви цели, забравили изцяло за света.

Едно дете единствено е спряло,

видяло тази локва,

която колкото и да е обикновена, си има своя чар и красота

и с малко клонче, паднало от старото дърво, плацика той по нея,

нагазил в локвата с малките крака

и с детски смях пропъжда подтискащата тишина,

а локвата обикновена, ако можеше да чувства,

в този миг би почувствала, че е център на света.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Васил Ценков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...