10 feb 2009, 18:12

* * *

  Poesía
645 0 1

 

 

Започва. И луна. И вода. И кръв по стената.

Жажда. Страдание. Измама. Покорява душата.

 

Започва! Страшна сцена. Но не сурово! И опасно.

Започва миловидно. Любовно. Изгарящо страстно.

Двама в нощта. Прегърнати! Отнесени в мечтите.

Те един на друг са се отдали, в едно сляли са душите.

 

И луна. Тъй бяла, но тъй зловеща. На прозореца наднича.

И ако за миг я погледнеш, и тя може да обича!

Страстта. Гори! Изгаря! Изпепелява! Но буря се задава.

Плач. Крясък. Тя бяга! В миг от стаята се изпарява.

 

Момичето. Става! Заминава! Изчезва! В банята се скрива.

От болка. От мъка. От измама! Безсърдечно болно се свива.

И вода. Потапя и лицето. Влиза бавно в устата. И спира и сърцето.

Тя е мъртва! Мълчаливо умира, заради сърце измамно. Клето!

 

 

Тишина отеква.  Тишина, придружена от сенки зловещи.

Луната се помрачава. Сърце стиска с мрачни клещи.

Блясък! Звезда! Луна! Слънце! Но уви, само крушка.

Гледка тревожна. Безбожна! Пронизва като пушка.

 

Момиче голо, лежи соло. Лежи мъртво на земята.

В миг. Отчаяние, любов и болка. Бум!!! И кръв по стената.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мирослав Симеонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...