10.02.2009 г., 18:12 ч.

* * * 

  Поезия
523 0 1

 

 

Започва. И луна. И вода. И кръв по стената.

Жажда. Страдание. Измама. Покорява душата.

 

Започва! Страшна сцена. Но не сурово! И опасно.

Започва миловидно. Любовно. Изгарящо страстно.

Двама в нощта. Прегърнати! Отнесени в мечтите.

Те един на друг са се отдали, в едно сляли са душите.

 

И луна. Тъй бяла, но тъй зловеща. На прозореца наднича.

И ако за миг я погледнеш, и тя може да обича!

Страстта. Гори! Изгаря! Изпепелява! Но буря се задава.

Плач. Крясък. Тя бяга! В миг от стаята се изпарява.

 

Момичето. Става! Заминава! Изчезва! В банята се скрива.

От болка. От мъка. От измама! Безсърдечно болно се свива.

И вода. Потапя и лицето. Влиза бавно в устата. И спира и сърцето.

Тя е мъртва! Мълчаливо умира, заради сърце измамно. Клето!

 

 

Тишина отеква.  Тишина, придружена от сенки зловещи.

Луната се помрачава. Сърце стиска с мрачни клещи.

Блясък! Звезда! Луна! Слънце! Но уви, само крушка.

Гледка тревожна. Безбожна! Пронизва като пушка.

 

Момиче голо, лежи соло. Лежи мъртво на земята.

В миг. Отчаяние, любов и болка. Бум!!! И кръв по стената.

© Мирослав Симеонов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??