Започва. И луна. И вода. И кръв по стената.
Жажда. Страдание. Измама. Покорява душата.
Започва! Страшна сцена. Но не сурово! И опасно.
Започва миловидно. Любовно. Изгарящо страстно.
Двама в нощта. Прегърнати! Отнесени в мечтите.
Те един на друг са се отдали, в едно сляли са душите.
И луна. Тъй бяла, но тъй зловеща. На прозореца наднича.
И ако за миг я погледнеш, и тя може да обича!
Страстта. Гори! Изгаря! Изпепелява! Но буря се задава.
Плач. Крясък. Тя бяга! В миг от стаята се изпарява.
Момичето. Става! Заминава! Изчезва! В банята се скрива.
От болка. От мъка. От измама! Безсърдечно болно се свива.
И вода. Потапя и лицето. Влиза бавно в устата. И спира и сърцето.
Тя е мъртва! Мълчаливо умира, заради сърце измамно. Клето!
Тишина отеква. Тишина, придружена от сенки зловещи.
Луната се помрачава. Сърце стиска с мрачни клещи.
Блясък! Звезда! Луна! Слънце! Но уви, само крушка.
Гледка тревожна. Безбожна! Пронизва като пушка.
Момиче голо, лежи соло. Лежи мъртво на земята.
В миг. Отчаяние, любов и болка. Бум!!! И кръв по стената.
© Мирослав Симеонов Всички права запазени