10.02.2009 г., 18:12

* * *

641 0 1

 

 

Започва. И луна. И вода. И кръв по стената.

Жажда. Страдание. Измама. Покорява душата.

 

Започва! Страшна сцена. Но не сурово! И опасно.

Започва миловидно. Любовно. Изгарящо страстно.

Двама в нощта. Прегърнати! Отнесени в мечтите.

Те един на друг са се отдали, в едно сляли са душите.

 

И луна. Тъй бяла, но тъй зловеща. На прозореца наднича.

И ако за миг я погледнеш, и тя може да обича!

Страстта. Гори! Изгаря! Изпепелява! Но буря се задава.

Плач. Крясък. Тя бяга! В миг от стаята се изпарява.

 

Момичето. Става! Заминава! Изчезва! В банята се скрива.

От болка. От мъка. От измама! Безсърдечно болно се свива.

И вода. Потапя и лицето. Влиза бавно в устата. И спира и сърцето.

Тя е мъртва! Мълчаливо умира, заради сърце измамно. Клето!

 

 

Тишина отеква.  Тишина, придружена от сенки зловещи.

Луната се помрачава. Сърце стиска с мрачни клещи.

Блясък! Звезда! Луна! Слънце! Но уви, само крушка.

Гледка тревожна. Безбожна! Пронизва като пушка.

 

Момиче голо, лежи соло. Лежи мъртво на земята.

В миг. Отчаяние, любов и болка. Бум!!! И кръв по стената.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мирослав Симеонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...