10 февр. 2009 г., 18:12

* * *

644 0 1

 

 

Започва. И луна. И вода. И кръв по стената.

Жажда. Страдание. Измама. Покорява душата.

 

Започва! Страшна сцена. Но не сурово! И опасно.

Започва миловидно. Любовно. Изгарящо страстно.

Двама в нощта. Прегърнати! Отнесени в мечтите.

Те един на друг са се отдали, в едно сляли са душите.

 

И луна. Тъй бяла, но тъй зловеща. На прозореца наднича.

И ако за миг я погледнеш, и тя може да обича!

Страстта. Гори! Изгаря! Изпепелява! Но буря се задава.

Плач. Крясък. Тя бяга! В миг от стаята се изпарява.

 

Момичето. Става! Заминава! Изчезва! В банята се скрива.

От болка. От мъка. От измама! Безсърдечно болно се свива.

И вода. Потапя и лицето. Влиза бавно в устата. И спира и сърцето.

Тя е мъртва! Мълчаливо умира, заради сърце измамно. Клето!

 

 

Тишина отеква.  Тишина, придружена от сенки зловещи.

Луната се помрачава. Сърце стиска с мрачни клещи.

Блясък! Звезда! Луна! Слънце! Но уви, само крушка.

Гледка тревожна. Безбожна! Пронизва като пушка.

 

Момиче голо, лежи соло. Лежи мъртво на земята.

В миг. Отчаяние, любов и болка. Бум!!! И кръв по стената.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мирослав Симеонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...