* * *

2 dic 2007, 13:32

Poesía

888 0 3

Тръгвам живота да търся

с надежди, копнежи, мечти.

Изпълнена с плам във сърцето

и в очите искрица блести.

Но бродя из улици тъмни,

тъжни и злобни дори

и няма кому да разкажа

за моите бели мечти.

Продължавам нататък, не спирам,

а то само прах - грознота

и капка живот не съзирам,

таз гледка ми спира дъха.

Смъртта тука всичко владее,

разбирам и спирам за миг.

ТРЪГНАЛИЯТ ЗА ЖИВОТ КОПНЕЕ,

НО СПРЕ ЛИ, УМИРА - УВИ!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.