* * *
Тръгвам живота да търся
с надежди, копнежи, мечти.
Изпълнена с плам във сърцето
и в очите искрица блести.
Но бродя из улици тъмни,
тъжни и злобни дори
и няма кому да разкажа
за моите бели мечти.
Продължавам нататък, не спирам,
а то само прах - грознота
и капка живот не съзирам,
таз гледка ми спира дъха.
Смъртта тука всичко владее,
разбирам и спирам за миг.
ТРЪГНАЛИЯТ ЗА ЖИВОТ КОПНЕЕ,
НО СПРЕ ЛИ, УМИРА - УВИ!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сис Всички права запазени
