* * *

2.12.2007 г., 13:32 ч.

Поезия

889 0 3

Тръгвам живота да търся

с надежди, копнежи, мечти.

Изпълнена с плам във сърцето

и в очите искрица блести.

Но бродя из улици тъмни,

тъжни и злобни дори

и няма кому да разкажа

за моите бели мечти.

Продължавам нататък, не спирам,

а то само прах - грознота

и капка живот не съзирам,

таз гледка ми спира дъха.

Смъртта тука всичко владее,

разбирам и спирам за миг.

ТРЪГНАЛИЯТ ЗА ЖИВОТ КОПНЕЕ,

НО СПРЕ ЛИ, УМИРА - УВИ!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.