Тръгвам живота да търся
с надежди, копнежи, мечти.
Изпълнена с плам във сърцето
и в очите искрица блести.
Но бродя из улици тъмни,
тъжни и злобни дори
и няма кому да разкажа
за моите бели мечти.
Продължавам нататък, не спирам,
а то само прах - грознота
и капка живот не съзирам,
таз гледка ми спира дъха.
Смъртта тука всичко владее,
разбирам и спирам за миг.
ТРЪГНАЛИЯТ ЗА ЖИВОТ КОПНЕЕ,
НО СПРЕ ЛИ, УМИРА - УВИ!
© Сис All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
