***

29 abr 2014, 21:33

Poesía

367 0 3

Разбрах. Не е дошъл,

за да остане във живота ми.

Помислих, че денят е бял,

а то било е от прахта в очите ми.

Запомних. Думите са кал,

която се разтваря в дъждовете.

Посреща се на прага с хляб и сол.

Изпращаш след това не него. Себе си.

Аз знам. Не е желал

сърцето ми да пръсне на парчета.

В болка, любовта е сал,

със който се спасяваш от удавяне.

За него ли? Не ми е жал.

Успях да залепя сърцето му.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.