***
566
0
3
Разбрах. Не е дошъл,
за да остане във живота ми.
Помислих, че денят е бял,
а то било е от прахта в очите ми.
Запомних. Думите са кал,
която се разтваря в дъждовете.
Посреща се на прага с хляб и сол.
Изпращаш след това не него. Себе си.
Аз знам. Не е желал
сърцето ми да пръсне на парчета.
В болка, любовта е сал,
със който се спасяваш от удавяне.
За него ли? Не ми е жал.
Успях да залепя сърцето му.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Соня Георгиева Всички права запазени
