8 ene 2006, 22:10

de...all...dead

  Poesía
874 0 2

                            Аз ще те забравя,
                                        сигурна бъди,
                но спомена остава да боли.

1,2,3,4 в сърцето си пак усетих болка,
тая болка беше като един въпрос,
отговора се криеше в сърцето ми.
Неможах да си помисля,
че ще поставиш някой друг на моето място,
неможах да се сетя по рано че си такава,
мислех те за по различна от другите.
Няма да трвърдя,че не съм те обичал,
         ОБИЧАХ ТЕ,
но вече разбрах каква съм обичал.
Взех си решение ще те изтривам от сърцето си,
ама веднъж започнахме да играем на тая игра,
и не си мисли,че ще свърши.
Да не забраиш,че времето е най хубавото лекарство за тая болка.
Ще видиш,че и ти няма да постигнеш никъде,
ще видиш,че и ти ще се провалиш,
като си видиш лицето в огледалото,
ще съжаляваш за всичко като мен.
Не си мисли,че още рева за теб,
никога няма да давам сърцето си на теб,
но знай,че и никой няма да го получи.
Най големия грях беше любовта ми към теб,
никога не ме гледай така както преди,
няма да мога да те обичам още веднъж,
ще те оставят всички на тоя свят някой ден,
както усмивките ме оставиха.
Къде си посочи мерника сега?
някой ден ще стреляш в грешна посока,
като усетиш,че грешиш,
ще искаш да се върнеш при мен.
ще те питам:
ако обичаше щеше ли да си тръгнеш от мен?
Ако ти липсвах щеше ли да се върнеш при мен?
Ако бях умрял,щеше ли да посещаваш гроба ми?
Ще тече ли кръв от твоето сърце ако забивам нож в моето?
Всичките момчета са я оставили,
жaдна е за любов.
никога няма да те пускам в сърцето си след това,
ще те погребвам за една чаша водка,
защото аз вече съм казал не на такива катo теб.
Ще ти кажа само довиждане,
ти бъди щастлива това ми стига на мен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мики Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...