Аз ще те забравя,
                                        сигурна бъди,
                но спомена остава да боли.

1,2,3,4 в сърцето си пак усетих болка,
тая болка беше като един въпрос,
отговора се криеше в сърцето ми.
Неможах да си помисля,
че ще поставиш някой друг на моето място,
неможах да се сетя по рано че си такава,
мислех те за по различна от другите.
Няма да трвърдя,че не съм те обичал,
         ОБИЧАХ ТЕ,
но вече разбрах каква съм обичал.
Взех си решение ще те изтривам от сърцето си,
ама веднъж започнахме да играем на тая игра,
и не си мисли,че ще свърши.
Да не забраиш,че времето е най хубавото лекарство за тая болка.
Ще видиш,че и ти няма да постигнеш никъде,
ще видиш,че и ти ще се провалиш,
като си видиш лицето в огледалото,
ще съжаляваш за всичко като мен.
Не си мисли,че още рева за теб,
никога няма да давам сърцето си на теб,
но знай,че и никой няма да го получи.
Най големия грях беше любовта ми към теб,
никога не ме гледай така както преди,
няма да мога да те обичам още веднъж,
ще те оставят всички на тоя свят някой ден,
както усмивките ме оставиха.
Къде си посочи мерника сега?
някой ден ще стреляш в грешна посока,
като усетиш,че грешиш,
ще искаш да се върнеш при мен.
ще те питам:
ако обичаше щеше ли да си тръгнеш от мен?
Ако ти липсвах щеше ли да се върнеш при мен?
Ако бях умрял,щеше ли да посещаваш гроба ми?
Ще тече ли кръв от твоето сърце ако забивам нож в моето?
Всичките момчета са я оставили,
жaдна е за любов.
никога няма да те пускам в сърцето си след това,
ще те погребвам за една чаша водка,
защото аз вече съм казал не на такива катo теб.
Ще ти кажа само довиждане,
ти бъди щастлива това ми стига на мен.