3 abr 2010, 17:19

Де да беше така

  Poesía
791 0 0

Иска ми се като малка птичка да се науча да летя,
да разперя свободна крилете си над света.

Де да бях красива и добра,
защитница на останалите същества.

Някак да разтърсвам и горя
всеки, докоснал се до моята душа.

Щеше да е хубаво някак си така
да не съм сред хората сама.

И гордо да крача до любовта,
неразтърсена никога от болката.

Би било добре поне радостта
да бъде винаги на моя страна.


Но в живота никога не е така...

(3.04.2010г.)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Моника Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...