3 abr 2010, 17:19

Де да беше така

  Poesía
793 0 0

Иска ми се като малка птичка да се науча да летя,
да разперя свободна крилете си над света.

Де да бях красива и добра,
защитница на останалите същества.

Някак да разтърсвам и горя
всеки, докоснал се до моята душа.

Щеше да е хубаво някак си така
да не съм сред хората сама.

И гордо да крача до любовта,
неразтърсена никога от болката.

Би било добре поне радостта
да бъде винаги на моя страна.


Но в живота никога не е така...

(3.04.2010г.)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Моника Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...